Преди малко прочетох един коментар, че от учението нямало нужда!
Прочетох го и се замислих, какъв поврат на 180 градуса е претърпяло мисленето на българина!
Жаждата за знание и образованост е спомогнала да не забравим писмеността и езика си през петте века турско робство, създала е килийните училища, подтикнала е по-заможните българи да пратят децата си в Европата, при това още преди Освобождението!
След него е имало бум на образованието и всеки смислен човек е имал стремежа да се ограмоти, защото цензът е бил предпоставка за професионално и обществено развитие!
По това време се ражда и поговорката, която поне по мое време присъстваше в читанките – “Който се учи, той ще сполучи!”
Да, но.....
Историята ни помете в своя безпристрастен ураган и у нас се възцари класата на “пролетариите”.
Какво са пролетариите, ще попитат по-младите.
Ами, пролетариите са едни хора, които на прост език се наричат бачкатори. – сиреч хората, които отвиват и завиват гайки, метат улиците, чистят нужниците и извършват всякакъв друг вид висококвалифицирана дейност....
Най-отявлените представители на “пролетариите” спяха по курници, кошари и егреци, кротко си съжителстваха с бълхите и попържаха “изедниците”.
Изедниците бяха предприемчивите хора, които развиваха индустрията, селското стопанство и културата на Царска България. Единственият им чутовен грух бе, че не хрантутеха “пролетариите” – демек онези, които вместо да работят лежаха под дебелите сенки с празни джобове! А най-обидените “пролетарии” отиваха да лежат под дебелите сенки на вековните дъбове и мури и се наричаха “партизани”. Народът ги наричаше “шумкари”, което много повече отговаря на истината и не е толкова помпозно, ама той народът нали си е прост....
Дойде революцията, светлата дата 09.09.1944 и “пролетариите” взеха властта!
Първата им работа бе да затрият всички “изедници”. Дело, чийто отглас звучи и днес! Цвета на нацията бе унищожен и на повърхността изплува пяната.... Мръсната пяна!
Пяната бе неука, но за сметка на това мързелива и не й бе необходимо много време за да създаде крилатия лозунг “Учи, мама, че да не работиш!”
Това е най-големия парадокс в човешката история! Навсякъде учат за да работят! Не и тук, обаче!
СоциализЪмът си еба майката, та се не виде и дойде “демокрацията”....
Ако не сте разбрали, “демокрацията” е онова, което ни заобикаля и ни ебава майката вече двадесет години!
По принцип и по света под демокрация се разбира нещо съвсем различно, но ние сме си бетонни тикви и си имаме особено виждане за нещата... Просто пренастроихме соц. чипа и му направихме нов интерфейс... Или както се казва – направихме нов бардак с нови легла, ама със старите курви... И тирперът си е същият, но това е добре, щото си имаме изграден имунитет...
През “демокрацията” реформираха и образователната система. Това е един завоалиран начин да кажем “ебаха й майката”!
Лично аз много отдавна имам преки наблюдения относно грамотността и познанията на “демократичните” поколения, но тази година матурите направо избиха рибата! Масово двойки и много “нули”!!! Нулата означава, че въпросният зрелостник не е написал НИЩО!!! Ебаси! Тоя за чий хуй е ходил 12 години на училище, че и безплатни учебници е получавал?!
Ами даскалята, които са го обучавали?! Как са го пускали да преминава в по-горен клас?!
Но не са само учителите! Ами, родителите?! Кой да следи детето у дома? Филанкишията, или може би Глория, Азис, Милен Цветков, Румен Луканов?!
Завършващи училище не знаят кой е Ботев!!!
Да! И децата имат вина, но основната е у нас – паплачта, която гальовно наричат Общество!
И по този случай се сещам думите на един министър, който беше подсъдим за едни горива. Та човекът каза в прав текст – “Ебати държавата, щом аз съм й министър!”
Хора, превръщат децата ни в немислещи амбулантни електорални единици!
Осъзнайте се и мислете!
Мислете, ако искате да не бастисаме рода и държавността ни, които съществуват над пет хилядолетия!
Мислете! Дори много да ви мързи – мислете!!!
Колкото до зрелостниците те са се научили да броят до 12 - нали го демонстрират на баловете си.
А за броенето до 12, една моя позната зрелостничка ми каза, че често се случвало тук-там да бъркат.
Кой и кога?
Аз си мисля, че именно това е задачата ни за този живот - да оставим диря след себе си, по която да минат и други след нас.
Предпочитам рационалният подход - да променям всичко което е по-силите ми, а за това за което не ми достигат силите, да откривам съмишленици.
Страшното е, че хората все повече губят надежда в бъдещето си с всеки изминал ден.
Това е всъщност злото, което ни убива всеки ден.
